Димитър Киров – ДиКиро (1935, Истанбул – 2008, Пловдив) е една от най-емблематичните фигури в съвременното българско изобразително изкуство. Той е изтъкнат живописец и създател на едни от най-значимите монументални творби в България през втората половина на ХХ век.

Образование и обществена дейност: През 1959 г. завършва „Монументална и декоративна живопис“ в Художествената академия в София при проф. Георги Богданов. Животът и творческият му път са неразривно свързани с Пловдив. В продължение на десетилетия той е водеща фигура в културния живот на града и заема ръководни позиции в Съюза на българските художници (СБХ). ДиКиро е инициатор за създаването на изложбения център за съвременно изкуство в двора на Градската художествена галерия в Пловдив и е почетен член на японското дружество на художниците „Ника-Кай“.

Монументално творчество: Работи активно в областта на кавалетната живопис и монументалните изкуства (стенопис, мозайка, сграфито). Сред най-известните му монументални проекти са:

Мозайката „Родопска песен“ във фоайето на НДК (София, 1981);

Стенописи и сграфита в Стария Пловдив и Къща музей „Пейо Яворов“ в Чирпан;

Стенописното пано в Концертната зала на Партийния дом в Пловдив;

Каменно-смалтовата мозайка „Априлски възход“ на връх Бузлуджа (в съавторство).

Световно признание и колекции: Творбите на Димитър Киров са част от едни от най-престижните световни арт колекции, сред които: Колекцията на Ватикана, Държавният Ермитаж (Санкт Петербург), Музеят на Пушкин (Москва), Националната галерия в Дрезден, Чешката национална галерия и Колекция „Петер Лудвиг“ (Кьолн). В България негови картини се съхраняват в НХГ, СГХГ и множество градски галерии.

Избрани отличия: Носител е на десетки национални и международни награди, сред които:

Орден „Св. св. Кирил и Методий“ – огърлие (2005);

Сребърен медал от Папа Йоан Павел II (2000);

Национална награда за живопис „Захари Зограф“ (1983);

Държавни звания „Заслужил художник“ и „Народен художник“;

Почетен гражданин на Пловдив и Плевен.